Слънчевата система се намира
в края на един от ръкавите на галактикатаМлечен път, в която
гравитацията е приютила над 200 милиарда звездни системи! Всяка
звездна система е едно голямо космическо семейство, събрало в
себе си централна звезда, планети, планети-джуджета, спътници,
комети, астероиди и космически прах.
Планетите в Слънчевата система са осем и са: Меркурий, Венера, ЗемяМарс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Те обикалят Слънцето по
почти кръгови орбити, разположени в една плоскост и имат
различни орбитални скорости. Най-близката планета е Меркурий и
тя извършва пълна обиколка само за 88 земни дни! Най-далечна е
планетата Нептун и извършва една пълна обиколка за 165 земни
години! Планетите Меркурий, Венера, Земя и Марс (наречени
вътрешни) са сравнително малки, скалисти, с плитка атмосфера и с
железни ядра. Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун се наричат газови
гиганти и са съставени предимно от метан, хелий и др.
Спътниците са космичски тела, гравитиращи по орбити около планети
или астероиди-домакин. Най-големият спътник в слънчевата система
е Ганимед (спътник на Юпитер) - почки колкото Меркурий, а
най-малкият е Дактил (спътник на група астероиди) - почти 160
км. Най-много спътници имат газовите гиганти (над 100), докато
Меркурий и Венера са сам-самички.
Планетите джуджета са космически тела, които обикалят по елиптични
и наклонени, спрямо слънчевия екватор, орбити. Някои от тях имат
кълбовидна, а други - неправилна форма. Малко от тях притежават
атмосфера или спътници. Домът на планетите джуджета са
астероидните пояси на Слънчевата система. Най-голямата
планета-джудже е Ерида (2210 км.), а най-малка е Церера (940
км.). Познати са ни още: Плутон, Макемаке, Хаумеа и др.
Голяма част от Слънчевата система е изпълнена с космически останки
от образуванието си. Милиони минипланетоиди образуват "основния
астероиден пояс", който е между Марс и Юпитер, а далеч, чак зад
орбитата на Нептун, се намира друг астероиден пояс, наречен
"Пояс на Кайпер". А накрай цялата Слънчевата система е обвита от
огромен астероиден пашкул, известен като "Облакът на Оорт".
Понякога от "Облака на Оорт" се спускат астероиди към Слънцето.
Някои от тях започват движението си по затворени, елептични
орбити, други се изстрелват в междузвездното пространство, а
трети гинат в космически сблъсаци. С приближаване към Слънцето,
слънчевия вятър загрява астероида и той се обгръща в ярко було
от нагорещен газ и прах. Така астероидът се превръща
в комета. И
тогава можем да станем свидетели на изумителни гледки: комети с
дълги и красиви опашки, многоцветни и ярки ядра, а понакога и на
титанични космически сблъсъци.
