Земята е с форма на геоид, който се върти в пространството около оста си и за това Земята е сплескана откъм полюсите (полярна обиколка 40042 км)  и раздута по екватора (екваториална обиколка 40075 км.). От вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и МАрс), Земята е най-голяма, с най-висока плътност, с най-висока гравитация по повърхността, с най-силно магнитно поле и с най-бързо орбитално въртене. Средната й плътност е почти колкото на Венера.

   Земята е изградена от земна кора, мантия и ядро, където температурата достига до 5270 ^оК. Тази висок атемпература се поддържа от радиоактивния разпад на торий, уран и калий. Всъщност ядрото, съставено от никел, желязо и др. леки елементи, е разделено на две части: вътрешно или твърдо - с радиус 1250 км. и външно или течно - с радиус 3500 км. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с ефекта на Кориолис пораждат магнитното поле на Земята (теория на динамото). Вътрешното ядро има нестабилно магнитно поле. Последни изследвания показват, че то стабилизира магнитното поле на течното ядро и че се върти по-бързо от останалата част на Земята.

   Земната мантия достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. Макар налягането в най-дълбоките ѝ части да достига до 1,4 мил. атмосфери, мантията се намира в полу твърдо, деформируемо състояние. Тя се състои главно от силикатни скали, богати най-вече на желязо и магнезий. Бавната конвекцията на мантията позволява пренос на топлина от ядрото към кората и причинява движение на тектоничните пластове.

   Земната кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънката ѝ част е океанска кора, която се състои от гъсти желязно-магнезиеви силикати. Континенталната кора е по-дебела, по-лека и е съставена от натриеви, калиеви и алуминиеви силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни (граница на Мохоровичич).

   Земята има сравнително гъста атмосфера, играеща роля на топлинен буфер. Тя има следните слоеве: тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера. Съставът на атмосферата е от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси (водни пари, СО₂ и др.).

   Температурата в ярдото поражда движение на веществото, генериране на електрични потоци и създаване на магнитно поле с полюси близки до географските, което обгръща Земята с магнитисфера. Магнитосферата предпазва Земята от непрекъстанните атаки на слънчевия вятър, при което търпи силно деформиране и поява на радиационен пояс на Ван Алън. Когато част от плазмата навлезе в атмосфера (до 90км. височина) над радиационните пояси се образуват полярни сияния.

   През 1959 г. Explorer-6 прави първи снимки на Земята, а през 1961 г. Юрий Гагарин първи я обикаля и наблюдава от космоса. През 1972 г. екипажът на Аполо-17 първи снимка на Земата от Луната.