Ганимед* е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий, който е съставен главно от силикатни скали и лед. Повърхността му е ледена кора, плаваща върху течен океан, който я разделя от желязно ядро. На нея се наблюдават два основни типа местности: стари, коио са покрити с многобройни кратери и млади (3 милиарда години) с разломи и хребети. Ганимед е на 1 070 000 км от Юпитер, радиусът му е 10 400 км, с орбитален период 7 d. и 3 h.

   Най-голямите забележителности са равнината Galileo Regio и концентрични хребети, които са остатък от древен кратер. С помощта на телескопа Хъбъл беше установено наличието на кислородна атмосфера, а апарата Галилео откри, че Ганимед е едиственият спътник със собствена магнитосфера.

   Калисто* е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система. Спътникът, покрит с най-много кратери в Слънчевата система, е на разстоянието от 1 883 000 км до Юпитер, радиусът му е 2400 км, а ротацията му и орбиталният му период са еднакви: 16 ч и 16 мин.

   Две от най-големите забележителности на Калисто са кратерът Valhalla (600 км) с пръстеновидни набръчквания 3000 км и серията от кратери Gipul Catena, разположени в права линия. Под повърхността, която е на 4 милиарда години, лежи 105 км дебел лед, а под него има солен океан с дълбочина до 10 км, лежащо над студено каменно ядро. Атмосфера на спътника е съставена от главно от въглероден диоксид. Учените смятат, че тя се поддържа и се увеличава бавно от сублимацията на леда от въглероден диоксид.

   Йо* е най-вътрешният спътник на Юпитер, който се отличава най-активен вулканизъм в Слънчевата система. Причина за това са приливните взаимодействия между Йо, Юпитер, Европа и Ганимед. Йо е и подобен на земеподобните планети: предимно от разтопени силикатни скали, плаващи над 900 км желязно ядро. Йо е на 421 600 км от Юпитер, радиусът й е 1800 км и орбитален период от 1d и 18 h.

   Освен вулкани, на повърхността на Йо има и планински вериги, многобройни езера от разтопена сяра, а също и потоци от разтопена сяра и силикат, дълги стотици километри. Сярата и нейните съединения придават пъстрия вид на Йо, който се усилва от тънката и незначителна атмосфера.

   Европа* е четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер. Подобна на земеподобните планети, тя е на 670 900 км от Юпитер, има радиус 1550 км и орбитален период от 3d и 13h.
   Повърхността на Европа е изключително гладка и равна (възвишенията са до 300 м) и е съставена от замръзнали газове. Най-голямата забележимост са тъмните линии, простиращи се по цялата дължина на спътника. Смята се, че това са пукнатини в ледената кора, плаваща върху течния океан, намиращ се отдолу. Друга забележителност са вдъбнатите или изпъкнали кръговите петна. Вероятно те са се образували от издигането на лед с по-висока температура към повърхността.

   Телескопа Хъбъл откри тънка кислородна атмосфера на спътника, а апарата Галилео установи наличие на слабо магнитно поле, създадено от електропроводим материал - най-вероятно солен океан. Предполага се, че в нвго би могъл да съществува живот.

* Ганимед, Калисто, Йо и Европа са едни от многото любовници на Зевс от древногръцката митилогия.