Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система и е петата по отдаличеност. Заедно с другите газови гиганти (Сатурн, Уран и Нептун) са известни и като юпетероподобни планети. Основната му маса е от водород и от хелий. Юпитер има тънъки пръстени от прахови частици наречени Метис и Адрастея, огромна магнитосфера, пресичаща дори орбитата на Сатурн и множество спътници - 82. Най-големият е Ганимед с диаметър по-голям от този на Меркурий. Mощна гравитация на Юпитер отклонява към себе си много от астероидите и кометите, дръзнали да поемат поход към Земята. Това е един невероятен космически щит!  

   Освен водород и хелий в атмосферата на Юпитер са откритиоще въглерод, метан, водна пара, амоняк, и др. Най-горните слоеве съдържат най-много количество замръзнал амоняк, който понякога пада под формата на дъжд. През 2010 г. беше наблюдаван шест месечен аминячен дъжд, който беше покрил цялото южно полукълбо на планетата!

   Бързото въртене на планетата й придава форма на спескан сфероид. Това води до видимо разделяне на слоеве в горната част на атмосферата и движението им с различни скорости. Този ефект се увеличава с наблизаване на екваториалните зони. Между слоевете винаги има активни бури, достигащи до циклони. Голямото червено петно е подобен циклон, който е открит през 17 в. и все още е активен.

   Предполага се, че ядрото на Юпитер е съставено от тежки елементи в комбинация от метален водород, втечнен и газообразен водород. Металният водород е втечен водород, който е изложен на чудовищно налягане и поради това проявява свойства, характерни за твърди тела.

   Изследоването на Юпитер показа, че температурата и налягането бързо нарастват с приближаване към ядрото. В областите на преход между нормален и метален водород температурата достига до 9700^оС, а налягането до 200 хил. земни атмосфери. Изчислено е, че температурата в близост до ядрото е 35700 ^оС, а налягането е над 450 хил земни атмосфери!

   Средното разстояние между Юпитер и Слънцето е 778 мил. км (около 5,2 AU), като планетата завършва една пълна орбита около звездата за 11,86 години. Наклонът на оста й е само 3,13 ° и в резултат на това на Юпитер не присъстват значителните сезонни промени. Околосното въртене на планета е най-бързото от всички останали планети - по-малко от десет часа. Това създава значителна екваториална издутина, забележима дори от Земята. В резултат на това екваториалният диаметър е с  почти 10 000 км по-дълъг от полярния.

   През 1610 г. Галилей открива четирите най-големи спътника на Юпитер, които са наречени в негова чест галилееви спътници. Това са Йо, Калисто, Ганимед и Европа.