Сатурн е втора по големина и шеста по ред планета, също газов гигант, от Слънчевата система. Средното разстояние между нея и Слънцето е 1 400 000 000 км и с орбитална скорост от 10 км/сек, орбиталният й период е около 11 земни години. Въртенето на планетата около оста й не е като твърдо тяло. Различават се три отделни пояса, които се въртят с различна скорост. Но като цяло средният период на въртене е 10ч. и 32мин.
   Сатурн е известен най-вече с пръстените си, които са съставени от лед и космически прах. През 1610 г. първи ги наблюдава Галилей, но ги е сметнал за луни. През 1655 г. Кр. Хюгенс ги идентифицира като пръстените, а през 1675 г. Дж. Касини открива, че това са множество тесни пръстени с пролуки между тях.

   Сатурн е изграден от ядро обградено от метален водород, а над него е плътната атмосфера, съставена от водород, хелий и метан. Характерно за нея са ветровете със скорост то 1800 км/ч и шестоъгълните облаци над полюсите.

   Сатурн е единствената планета, чиято плътност е по-ниска от тази на водата. И въпреки това магнитното й поле е много по-силно от земното и се разпростира отвъд орбитата на най-голямият му спътник - Титан. Интересен факт е, че полето около екватора  е най-силно, а в полюсите е 5 хиляди пъти по-слабо! Предполага се, че това се дължи на особеност в свойствата на метализирания водород или на неправилното му разпределение около ядрото.

   Сатурн има най-голямото семейство от спътници в Слънчевата система. Някои от тях са Титан, Рея, Япет, Диона, Темида, Енцелад и Мимас, като Диона и Темида също имат свои спътници. Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори в Слънчевата система (след Ганимед). По-голям е дори от планета Меркурий. Той е и единственият естествен спътник в Слънчевата система, притежаващ значителна, непрозрачна атмосфера. Този факт е отчетен от космическата сонда Вояджър 2. През януари 2005 г. апарата Касини-Хюгенс достигна до Сатурн  и отдели сондата Хюгенс, която успешно достигна до повърхността на Титан и установи, че тя има консинстенция на мокър пясък. През 2008 г. апарата Нови Хоризонти достигна Сатурн, но не да го изследва, а да използва гравитацията му и да се ускори към своята цел - планетата джудже Плутон.

   Пръстените на Сатурн могат да се наблюдават и с любителски телескоп, и с бинокъл с добро увеличение. Те се простират от 6 630 до 120 700 км над екватора на. Съставени са от скали и ледени частици, като големината им варира от песъчинки до лек автомобил. Два са най-големите процепа в пръстените, кръстени на откривателите си Касини и на Енке.