За
Облака на Оорт
се предполага, че има форма на сфера,
съдържаща замръзнали кометни ядра
и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50
000 до 100 000 AU*.
Най-вътрешната част от облака е разположена близко до
пояса на Кайпер и за него се
предполага, че е източник на почти всички
комети, навлизащи във
вътрешността на Слънчевата система.
Според учените облакът на
Оорт е остатък от първичната мъглявина, формирала
Слънцето и планетите. Обектите в него
първоначалноса били по-близко
до Слънцето, но впоследствие силната
гравитация на газовите гиганти ги е "изхвърлила" на
различни орбити, оформяйки
своеобразен сферичен облак.
Досега са открити само два обекта, принадлежащи на
облака на Оорт: Седна и 2000 CR105.
За тях се знае, че преди това те са били небесни тела,
които в последствие са били разрушени или при
преминаването на звезда близко до Слънчевата система,
или от друго космическо тяло.
Облакът носи името на холандския астроном Ян Оорт, който
през 1950 г. теоретично доказва съществуването на
кометен облак, от които периодично се спускат комети към
вътрешността на Слънчевата система.
Възможно е
повечето звезди да имат подобни облаци, а при някои тях
дори препокриване на външните им слоеве.
*
100.000 AU
= 1 ly; 1 ly
е разстоянието, което светлината
изминава за 1 година. |