Кометите се движат по високоексцентрични елиптични орбити¹, чийто афелий² често лежи отвъд орбитата на Плутон. Орбиталните им периоди варират от няколко години до стотици хиляди години. Кометите с малък период произхождат от Пояса на Кайпер, а тези с по-дълъг период произхождат от облака на Оорт - сферичен облак от ледени тела във външната Слънчева система, където температурите са изключително. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система загубват външния си слой от лед и в някои отношения са неотличими от астероиди. Други комети, с хиперболични орбити³, минават само веднъж през вътрешната част на Слънчевата система, след което биват изхвърляни в междузвездното пространство.

   Поради гравитационни въздействия на външни обекти, например съседните звезди, върху облака на Оорт, от него се спускат ледени астероиди към Слънцето. При достатъчна близост слънчевата радиация (слънчев вятър) загряват горните слоеве, ледът започва да се топи и около ядрото се образува тясна и дълга атмосфера от газ и прах, наречена кома. В последствие се пораждат и опашките на кометата. Газовата опашка винаги сочи в посока обратна на Слънцето. Тя е права и може да се простира до 150 000 000 км! Поради силната гравитация на Слънцето праховата опашка в голямата си част остава по орбитата на кометата и за разлика от газоватя тя е по-къса и леко извита.

   Когато липсват кометни опашки, ядрата отразяват малко светлина и са сред най-слабо отразяващите тела в Слънчевата система. Сондата „Джото“ разкри, че ядрото на Халеевата комета отразява едва  4% светлина. Дийп Спейс 1 откри, че ядрото на кометата Борели отразява скромните 2%. За сравнение, асфалтът отразява 7% от светлината. Друга особеност за тях е, че те са съставени от скални елементи, прах, лед и замразени газове като въглероден оксид, въглероден диоксид, метан и амоняк. Някои кометни ядра съдържат различни органични съединения и по-сложни молекули като дълговерижни въглеводороди и аминокиселини. И накрая, поради малките си размери (от 100 м до 40 км) и ниска гравитация, ядрата нямат правилна сферична фоорма, а по правило са с неправилни форми.

   В зависимост от времето за обикаляне около Слънцето, кометите се делят на късопериодични и дългопериодични. Късопериодичните комети имат орбитални периоди по-малки от 200 години, а дългопериодичните — с периоди над 200 години. Може да се достигне и до 100 000 години! Съществуват и такива комети, които поради големи гравитационнйи въздействия, навлизат към вътрешността на Слънчевата система с изключително високи скорости. Това са еднократни комети и те имат параболични² или хиперболични траектории. Този тип орбити са отворени и поради това след преминаването си покрай Слънцето, кометите с още по-висока скорост се отправят обратно, към други области от облака на Оорт. След време те преминават през него и завинаги напускат Слънчевата система, ставайки самотни междузвездни космически пътешественици.

1 - това са затворени орбити. Движението по тях е циклично и периодично.

2 - афелий е най-отдаличената точка от орбитата, а перихелий е най-близката точка до звездата.

3 - това са отворени орбити, поради което кометата минава покрай звездата един единствен път.