Меркурий е най-близко до Слънцето и е с най-висока орбитална скорост. Неслучайно носи името на бързоногия вестител Хермес или в римската митология - Меркурий.

   Планетата е с диаметър 4879 км. и обикаля Слънцето по елиптична орбита с полу оси 46 мил. км. и 70 мил. км. и е със значителна прецесия. Поради размерът и близостта си до Слънцето, планетата е трудно забележима от Земята без телескоп.

   Гледан от Земята, Меркурий е ярък, с видима величина -0.4 до 5.5. Планетата извършва пълна орбитална обиколка за 88 земни денонощия със средна скорост от 54 км/сек.. Инересното е, че звършва три завъртания около оста си за две орбитални обиколки!

   Тъй като се намира изключително близо да Слънцето, Меркурий практически няма атмосфера. Денем повърхността се нагрява до 480^оС, а нощем изстива до - 183^оС! Някои от дъната на кратерите не достига слънчева светлина и за това те остават невъобразимо студени.

   Меркурий е от земеподобните планети чийто строежът е от ядро, мантия и кора, а съставът й  е от 70% метали и 30% силикати. Средният радиус е 2440 км., а средната й плътност е 5427 kg/m³. Повърхността е осеяна от множество кратери от астероиди или вулканична активност. Дебелината на кората варира от 100 до 300 км. Мантията е със средна плътност от 5430 кг/м3, а желязното ядро е относително голямо - 42% от радиуса на планетата. Поради бавното му въртене магнитното поле на Меркурий е слабото (1% от земното).

   Оскъдната атмосферата на Меркурий е в динамично равновесие. Една част от нея постоянно отлита в космоса, но нови частици биват прихващани от слънчевия вятър, от микрометеоритни сблъсъци, от изпаренията на леда от полюсите или от вътрешнопланетни газовете.

   Въпреки бавното си въртене, Меркурий има сравнително силна магнитосфера. Възможно е това магнитно поле да е генерирано по начин подобен на земния, т. е. от циркулацията на разтопени материали в и около ядрото на планетата. Последните изследвания, обаче показват, че като цяло, Меркурий постепенно се размагнетизира.

   Орбиталният ексцентритет на Меркурий варира от 0 до 0.45 и с бавната орбитална прецесия не е могъл да се впише в предходните теории. Дори се есмятало, че тези орбитални смущения се дължат на хипотетична планета Вулкан. Всъщност такава планета не съществува, а аномалията напълно е обяснена от Общата Теория на Относителността.

   През 1974 - 1975 г. е изстрелян първият космически апарат, изследвал Меркурий. Това е космическата сонда Маринър 10 на НАСА. Апаратът е използвал гравитацията на Венера за да увеличи скоростта си и да достигне Меркурий.