Плутон е втората по големина планета-джудже, носеща
името на римския бог на подземното царство Плутон и
която обикаля около Слънцето за почти 250 години, а
се върти около оста си за 6 дни.
Планетата обитава един замръзнал, безжизнен свят,
който е в близките покрайнините на Слънчевата
система.
До 24 август 2006 г. планетата Плутон се смяташе за
деветата планета от Слънчевата система, но поради
малките си размери, наклона и ексцентичността на
орбитата си, Плутон е разжалван до планета джудже.
В средата на 20-ти век е установено, че блясъкът на Плутон се
променя. Първоначално, се е смятало, че това е
период на околоосно въртене, но през 1978 г. се
изяснява, че удължаване на образа се дължи на
спътник, разположен много близо до планетата.
Спътникът е наречен
Харон (по името на митичния
лодкар, превозващ душите на умрелите през реката
Стикс в царството на мъртвите). Сътникът Харон се
намира на разстояние едва 20 000 км от Плутон, има
по-малка маса и размери около 1000 км. И тъй като
Харон е съизмерим с Плутон, може да се смятат за
двойка планети, въртящи се около общ гравитационен
център (двойна планета).
Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата
система, но той дори е и по-малък и по-лек от седем
спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто,
Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям
от малките планетите джуджета в основния астероидния
пояс и от всички известни обекти в пояса на Кайпер.
Масата и диаметърът на Плутон са останали неизвестни дълго време,
едва
до откриването на Харон. След прилагане на законите
на Кеплер е установено, че планетата е с маса 2
хилядни от тази на Земята. Поради голямата си
отдалеченост (от 6 до 40 AU) диаметърът на планетата
е установен след изобретяването на телескопите с
адаптивна оптика и се равнява на 2390 км
Възможни са три
варианта за вътрешния строеж на Плутон. Планетата да
е недиференцирана смес от лед и скалисти породи.
Плутон да е слоеста „торта“, от замръзнал лед с леки
елементи, покриващи скалисто ядро. Третият вариант е
Плутон да има течен подповърхностен океан, дълбок
130 км и дебелина на повърхностния лед - 15 км. Но
как при температура от -230оС океана се
запазва течен? Отговорът е, че енергията не идва от
Слънцето, а от приливните сили, действащи между
Харон и Плутон. Въртейки се около общ център те
взаимно деформират вътрешните си слоеве при което се
отделя топлина.
Атмосферата на
Плутон е в особена динамика. Когато планетата е
най-близо до Слънцето или на 1 милиард км от него,
азотният и метанов лед частично се топят и създават
разредена атмосфера. С отдалечаване сезонната
атмосфера отново замръзва.
През 2005 г. Хъбъл откри още два спътника на Плутон:
Никта и Хидра. През 2011 още един - Цербер, а през
2012 - спътника Стикс. |