Венера е втората по отдалеченост планета от Слънцето, трета по яркост на небосклона и шеста по големина от всички останали планети. Тя е планета от земен тип с диаметър от 12100 км. Обикаля около Слънцето по орбита с радиус 108 млн. км. Орбитата й е най-близка до окръжност, за разлика от орбитите на останалите планети. Венера има обратно околоосно въртене - от изток на запад, и се върти много бавно около своята ос – един пълно завъртане трае 243 земни денонощия, а около Слънцето се завърта за 225 денонощия.

   Подобно на меркурий, орбитата на венера е вътрешна за орбитата на Земята, поради това планета не се отклонява от Слънцето на повече от 47 градуса и може да се види вечер на западния небосклон или сутрин на източния. Затова я наричат и Вечерница, и Зорница.

   Изследователските мисии на апаратите Магелан, Венера и Pioneer-Venus показват, че Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията - силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се намира кората, която е с средна дебелина от 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множесто вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.

   Венера е обгърната от плътна атмосфера, атмосферното й налягане е 90 земни атмосфери – почти колкото е налягането в земните океани на дълбочина от 1000 м., а температурата й достига до 475 ^оС. Атмосферата на Венера е съставена предимно от въглероден двуокис (95%) и 5% примеси от азот, кислород и водни пари. Слоестата облачност, с дебелина до няколко километра и съставени от капчици концентрирана сярна киселина, напълно закриват повърхността на планетата. Плътната атмосфера е причина за изключително силен парников ефект, който предизвиква нагряването на повърхността до 450°С. Всъщност, температурата на повърхността на Венера е по-висока от тази на Меркурий, въпреки, че е отдалечена на почти двойно по-голямо разстояние от Слънцето. В горните области на атмосферата бушуват урагани със скорост до 350 км/час, а на повърхността ветровете са много слаби – едва няколко километра в час.

   Венера има два основни „континента“ заобикалени от обширни равнини. Северният е Ishtar Terra и на него се намира една от най-високите планински вериги — Maxwell Montes, която е с 2 км. по-висока от Еверест. Ishtar Terra е голяма приблизително колкото Австралия. В южното полукълбо е по-голямата Aphrodite Terra, която е приблизително колкото Южна Америка. Между тези континенти има множество широки падини. Забележителностите на повърхността на Венера носят единствено и само имена на жени от историята или митологията. Изключение прави само планината Maxwell Montes.

   Венера, подобно на Меркурий няма естествен спътник.