Уран е газов гигант, седми по ред, трети по размери и четвърти по маса в Слънчевата система. Планетата обикаля Слънцето в елиптична орбита на разстояние 20 AU и за това са й необходими 84 години, а се върти около оста си за 17 часа. Макар масата на Уран да е 14 пъти по-голяма от земната, гравитацията му е почти колкото на Земята.
   Уран и Нептун имат различна вътрешна структура и атмосферен състав от този при Сатурн и Юпитер. Затова те са наречени още „ледени гиганти“. Всъщност планетите са огромни кълба от течности и газове. Атмосферата на Уран съдържа основно водород,  хелий, вода, амоняк и метан. Тя е най-студената атмосфера в Слънчевата система: −225 °C. Облаците в нея са структурирани на слоеве, като по-ниските съдържат вода, а по-високите метан.

   Съставът на Уран е от скали, различни видове лед и малко водород. Уран, както и Нептун, е подобен на вътрешността на Юпитер и Сатурн, но без слоя метализиран водород. Счита се, че Уран има ядро с радиус 2000 км, тежащо колкото Земята и нагрято до 6650^оС, авсичко останало около него е с хомогенна структура. Синьозеленият цвят на планетата се предава от метана в атмосферата.

   Една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 90 градуса. Поради това в дадени части от нейната орбита един от полюсите е обърнат директно към Слънцето, докато другият остава в постоянна сянка. През останалото време Слънцето изгрява и залязва нормално, а денят там продължава 42 години! В резултат това полюсите получават повече топлина. И независимо от това, температурата на екватора е по-висока. Механизмът на това преразпределение на топлината до момента е неизвестен.

   Центърът на магнитното поле на Уран не съвпада с геометричния център на планетата. То е наклонено под ъгъл от почти 60° спрямо оста на въртене. Полето се поражда близо до повърхността на планетата. Магнитосферата на планетата се усуква вследствие на въртенето ѝ във винтообразна форма. Средата, която поражда самото магнитно поле, обаче, е неизвестна.

   Уран има фини пръстени, съставени от частици с диаметър до 10 метра. Пръстените бяха открити през 1977 г. от Дж. Елиът, Е. Дънам и Д. Минк с помощта на обсерватория Кайпер. Откритието е направено случайно, тъй като основната цел е била изследване на атмосферата на Уран. По-късно през 1986 г. пръстените бяха непосредствено наблюдавани Вояджър 2.

   Уран има 27 известни естествени спътници и всички те носят имената на персонажи от творби на Шекспир и Александър Поуп. Най-големите от тях са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Спътници на Уран са най-малките сред газовите гиганти. Най-големият спътник е Титания, който има радиус едва 789 км или два пъти по-малък от Луната. Ариел е с най-малка възраст, докато Умбриел е най-стар. На Миранда има каньони дълбоки 20 км и многообразие от геоложки особености. Всички спътниците са изградени  основно от лед и скали, като ледът е от амоняк и въглероден диоксид.