Марс е четвъртата и последна планета от земеподобен вид от Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са гравитационно прихванати астероиди.

   Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от този на Земята. Той е по-малко плътен от нея, притежава едва 15% от обема на Земята, само около 11% от нейната маса, а общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти.

   Строежът на Марс не е добре изучен, но в общи линии следва този на Земята. Магнитните аномалии показват едно малко ядрото със слабо магнитно поле. За сметка на това, обаче, съществуват намагнитизирани ивици кора (150 х 1000 км), подобни на земните океански дъна. Дебелината на кората на планетата варира от 15 км. до 125 км. Топографията на двете полукълба е много различна. В северното преобладават равнини, оформенни под действието на потоците лава, а в южното - високи плата покрити с астероидни кратери. Тук се намират рекордьорите в Слънчевата система: най-високият връх Олимп (висок 27 км), най-дългият каньон Валес Маринерис (4000 км дълъг и 7 км дълбок) и най-големия метеоритен кратер "Хелас Планиция" е с размер над 1000 км.

   Атмосферата на Марс е изключително рядка и за това налягането й е едва 133 пъти по-ниско от земното. Състои се 95% от двуазотен диоксид, 3% азот, 1.6% аргон и други газове, включително и кислород. По-късно е открит и метан за който се предполага че той е от вулканичен произход, от попаднали метеорити е продук от жизнената дейност на метаногенни организми. Изследванията на атмосферата показват още, че е налице циркулация на водните пари от единия към другия полюс, което поражда типично земни атмосферни явления като скреж, переста облачност и други. Всъщност полюсите на Марс са покрити с лед и замръзнал въглероден диоксид, който през марсианското лято се топи, а през зимата отново замръзва.

   За изследване на Марс са изпращани орбитални модули, спускателни модули и марсоходи, изпратени от космическите програми на Русия, САЩ, Европа и Япония. Към момента в орбита около Марс работят Марс Одисей, Марс Експрес и Марс Риконъсънс Орбитър (САЩ), а на повърхността му все още работят марсоходите Спирит, Опъртюнити и Кюриосити.

   Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван все още няма. Получените резултати от спускаемите модули Викинг не са категорични.