Нептун е най-външният газов гигант в слънчевата система. Четвърта по размери, трети по маса, последен по отдалеченост и носещ името на римския бог на морето,  Нептун  е открита не чрез наблюдения, а чрез математически изчисления.

   Поради отдалечеността си от Слънцето, Нептун получава много малко слънчева енергия и за това повърхностната температура на планетата е −218 °C. Тя обаче изглежда има вътрешен източник на топлина, който бавно с времето се разсейва в околното пространство. Поради това се наблюдават облаци. Освен това в атмосферата на Нептун бушуват и най-бързите ветрове в Слънчевата система — до 2000 км/ч, които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун.

   Вътрешната структура на планетата е подобна на тази на Уран. Тя вероятно има ядро с маса колкото Земята и съдържа разтопени скали и метали. Ядрото е обхванато от мантия, съдържаща вода, амоняк и метан, които са под огромно налягане и високи температури. Над мантията е външният слой, съдържащ основно газообразни водород,  хелий и метан. Прехода между слоевете е плавен: от газове в горните области до втечнени близо до  мантията. Синият цвят на Нептун се дължи основно на поглъщането на червения цвят от метана.

   Ядрото на планета създава магнитно поле, чиято магнитосфера е сходна с тази на Уран. Магнитното поле е под голям ъгъл спрямо оста на въртене на планетата (47°) и е отместено от геометричния й център поне на 13 500 км.

   Осми по ред и последен и най-малък от газовите гиганти в Слънчевата система, Нептун е тъмен и студен свят, който непрекъснато е обхванат от ураганни ветрове. Подобно на Юпитер, на Нептун също бушува гигантски атмосферен ураган, наречен "Голямото Тъмно Петно", чийто диаметър е съизмерим с размера на  Земята.
   Намираща се на 30 AU от Слънцето на планетата й са необходими 165 земни години, за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето. За сметка на това Нептун се върти бързо около остта си – едно денонощие се равнява на 16 земни часа.

Публикувано във факти.бг:
   Първият човек, видял Нептун, е Галилей. В записките си той го отбелязва като звезда. Заслугата отива при математиците Юрбен Льоверие и Джон Коуч Адамс, които орбитата на неизвестната до тогава планета. През 1846 астрономът Йохан Гал действително открива Нептун. Много по-късно астрономическата общност поравно поделя заслугите на първооткриватели между Льоверие и Адамс.

   Най-големият от общо 13 спътника на Нептун е Тритон. Той се движи в регроградна орбита, което означава, че Нептун е привлякъл Тритон от друга област на Слънчевата система. Орбитата на Тритон е спираловидна и той бавно се приближава до Нептун. След милиарда години Тритон вероятно ще бъде толкова близо до Нептун, че ще е възможно да се разпадне в планетарен пръстен и да обогати сега съществуващите шест пръстена.

   Единствено апарата Вояджър 2 е посетил Нептун. Към момента няма нови изследователски мисии.