|
Слънцето е звезда от спектрален клас G2, по-масивна и по-гореща
е от повечето ни познати
звезди във Вселената, но е несравнимо малка и студена спрямо
титаничните бяло-сини гиганти.
Сформирано от преди повече
4,6 милиарда години от газово-прахов облак, Слънцето обикаля
центъра на Млечния път за 226 милиона години със
скорост 217 км/сек.
и се завърта
около оста си за 27 земни дни.
Практически то има формата на идеална сфера без ясно
изразена повърхност, а строежът му се характеризира с ядро,
зона на лъчисто пренасяне, конвективна зона, хромосфера,
фотосфера и корона.
Плътността в ядрото на
Слънцето е висока - около
150 g/см3, а температурата
там е над 14 милиона градуса!
Тези условия за подходящи за протичане на
термоядрена реакция, при която на всеки час горят 4,26 милиона тона водород!!!
Част от отделената от тази реакция енергия поддържа горните слоевете в
динамично равновеси,
а друга се излъчва в открития космос под формата на неутроно,
електромагнитно излъчване, топлина, плазма и др.
Зоната на лъчисто
пренасяне е относително дебел слой и в него високоенергийните
гама фотони, получени от
термоярдената реакция, се редуцират в светлинни,
топлинни и други кванти. Следва
зона на конвекция, в която се
извършва
непрекъснато "охлаждане" на Слънцето, чрез
вертикални движения на нажежената плазма.
Хромосферата и Фотосферата са следващите
слоеве, които са с ниска плътност и съдържат основно разредена
плазмата, състояща се от
водород и хелий и други
леки
химични елементи.
Короната е най-горния слой на Слънцето. Тя
е изключително разредена и може да бъде наблюдавана по време на слънчево затъмнение. В
нея плазмата съществува почти във вакуумно състояние, а
температурата й е едва 6000 оС.
Слънцето няма
северен и южен полюс. Там съществуват
милионни локални такива и поради това е възможно да се
наблюдават явления като протуберанси (слънчево изригване) и
слънчеви петна.
Слънчево изригване е процес при който локалното магнитно
поле не може да удържи напиращата плазма. При това
магнитните силови линии се разкъсват и плазмата се изстрелва
в открития космос.
Слънчевите петна са
области, в които магнитното поле е блокирало за известно
време топлообмена на плазмата. Поради това тези области
бързо се охлаждат и
продобиват тъмен цяв. Слънчевите петна имат пряка връзка с
активността на Слънцето, която има 11 годишен цикъл.
ПРОТОН - ПРОТОННА ТЕРМОЯДРЕНА РЕАКЦИЯ |
|
|
Последователност от термоядрени реакции, задвижвани от слабите и силни
ядрени взаимодействия, водят до превръщането на леки атомни ядра в ядра
на по-тежки елементи. При превръщането на водорода (H)
в хелий (He)
се извърша така известния
протон - протонен цикъл.
Това става на три етапа. При първия етап
2 протона се сливат, образува се атомно ядро на деутерий и се отделят
позитрон и неутрино-частица [1H
+ 1H →
2H + e+ + n].
Вероятността за осъществяване на
тази реакция е 1 на 10 милиарда години!
При втория етап
деутерият съществува едва 5
секунди, след което взаимодейства с още 1 протон,
превръща се в лекия изотоп
на He
и се отделя енергия във вид на гама кванти [2H
+ 1H → 3He
+ g].
На трети
етап са възможни
три варианта:
* Най-вероятен е:
лек изотоп на He
взаимодейства с друг
He.
Образува се
He с 4 протона
(2α – частици)
и се освобождават 2
протона [3H
+ 3H →
2He +
1H + 1H].
Характерното време на тази
реакция е до милион години!
* Втори
вариант: лекият изотоп на
He
взаимодейства с обикновен He,
при което се образува берилий (Be).
Той от своя страна захваща протон и се превръща в радиоактивен бор (B).
Последният е нестабилен и се разпада на две
He
ядра.
* Третият вариант: бета-разпад на
B, полученият лек
изотоп Be
захваща електрон и се превъръща в литий (Li).
Той от своя страна захваща протон и се превръща отново в неустойчив
изотоп на Be,
който се разпада на 2 две ядра
He.
Общото
количество енергия при този тип р-р-реакции е 26,2 Mev!!! |
|
|
